Днес в 12 часа и 28 минути се отбелязва настъпването на астрономическата пролет, когато денят се изравнява с нощта. Този важен космически миг в годината е наречен пролетно равноденствие. Пролетта е зов на природата за живот, тя е надежда за едно ново начало. В очакване на топлото пролетно слънце, поднасяме няколко красиви, нежни и вдъхновяващи пролетни стихове от известни български поети, които ще ви пренесат във вълшебната вселена на възраждащата се природа.
Добре дошла
Елисавета Багряна
Излез и погледни
Какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
Са птиците запели.
И всеки млад листец,
И всеки бял цветец
Към слънцето нагоре
Е чашчица разтворил!
По градове, села
Добре си ни дошла,
Зелена, свежа, росна,
Ти, пролет цветоносна!
Пролет
Петя Дубарова
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни…
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим… Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече…
Пролет
Асен Разцветников
Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.
Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.
Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.
Пролет
Кирил Христов
Ти чул ли си как свири чичопей,
когато пролетта се кичи в бяло,
синигерът със страстните му трели,
цвъртеж на лястовичка полетяла.
Упойван ли си с мирис на трева,
с ухание на теменужки диви,
куп бисерчета в тъмната гора,
с които се закичват самодиви.
Целуван ли си ти във ранно утро
от слънцето окъпано в росата,
когато леко тих ветрец подухва
и нежно те погалва по косата.
Заспиваш ли си вечер уморен,
когато вънка влюбен славей пее,
от пролетта погълнат, покорен,
в далечната луна очи зареял.
Пролет
Никола Вапцаров
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
