Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България, този празник се посреща с традиции от старите времена.
На 1 март всеки трябва да носи мартеница – усукан бял и червен вълнен конец.
По традиция всяка година на 1 март учениците от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” посрещат идването на пролетта, възраждането на природата с литературно-музикална програма, подготвена от първокласниците. След песните и стихчетата, идва ред и на най-вълнуващия ритуал – прескачане на огъня, запален във вътрешния двор на училището.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от бял и червен конец
Българите почитат днес обичая „Баба Марта“, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция – най-вероятно езически.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец.
Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят, според народното поверие, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.
Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.

Как да премахнете тази реклама?