1925 е годината на приемането на поредния нов Закон за горите. На този закон дължим и учредяването на Първия празник на залесяването. Не е случаен факт и това, че населението е подготвено за него от лесовъдите и техните издания, и най-вече от сп. „Горски преглед“ – издание на Дружеството на българските лесовъди. Още през 1911 г. Ц. Дончев в статията си „Наводнения“, споменавайки уредбата на подобен празник в Испания и имайки предвид подготовката на новия Закон за горите (седмият поред), предлага: „Законът да уреди два празника на залесяване през годината – единият през есента, а другият през пролетта – в които всеки по-възрастен от 15 години нагоре български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Фиданките да се вземат от горските разсадници. В тия празници учениците от всички училища в България, ръководени от наставниците си, също да засаждат по 3-5 дръвчета. През тия дни всичките войници и ученици в царството трябва да бъдат отпуснати и използвани за залесяване“. Разбирането е, че задачата на празника е доброволен труд за страната, която по това време се нуждае страшно много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села.
Под егидата на Областния управител на гр. Кърджали Никола Чанев, учениците от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Кърджали, експерти от ДГС-Кърджали заедно с директора г-н Янев и Облатният управител посадиха фиданки, туи, люляци и ели в двора на училището. С огромен интерес и желание децата се вслушаха и изпълняваха съветите на експертите. Те благодариха на всички и обещаха, че ще се грижат с любов за опазването им.